Д-р Боян Костов: Кожният диспансер оцелява благодарение на таксата от 20 лева
Д-р Боян Костов завършва Медицински университет - Пловдив през 1993 година Своята компетентност Кожни и венерически заболявания придобива през 2003 година Член е на Българското дерматологично сдружение. Участва в конгреси и семинари в региона на кожно-венерическите болести и естeтичната медицина. След своето дипломиране стартира работа в Специализирания диспансер за кожни и полово излъчени заболявания в Пловдив, на който е шеф от 2015 година досега.
Прочетете още
Разговаряме с доктор Костов за странната процедура пациенти с направление да заплащат такса от 20 лв., за финансовите проблеми на здравното заведение и бъдещето му.
- Д-р Костов, Кожният диспансер не получава финансиране от Здравната каса за прегледи, само че в това време взимате направления и таксувате тези пациенти с такса от 20 лв., до момента в който частният обзор е 60 лв.. На какво съображение?
- За пациентите без посоки е ясно – те заплащат такса от 60 лева Проблемът са другите пациенти с посоки. Преди години финансирането беше за минал пациент през отделението. От страната получавахме годишна дотация от порядъка на 600 000 лева, която за това време – 2009-2010 година беше много пари. От 2005 година отделението работи по Здравна каса и там пациентите не заплащат нищо. През 2010 година се взе решение, че не може да има двойно възнаграждение. Спряха ни финансирането от Министерство на здравеопазването и останахме на финансиране по Здравна каса. Финансирането от Здравното министерство ни покриваше и амбулаторната активност и тогава бяхме в едно чудно финансово състояние – имахме годишен бюджет от 1.1 млн. лв..
В един миг останахме с бюджет от 100-200 хиляди лв. годишно по Каса. Оттам нататък таксата се вдигаше от 3 на 5 и след това на 10 лв.. В момента, в който минималната работна заплата взе да нараства лавинообразно, нямаме финансиране отникъде. Управител съм от 2015 година и съгласно нас сме въвели един обективен обществен баланс. За пациентите, които са обезпечени и с направление, ние няма по какъв начин да получим пари и взимаме консултативна такса от 20 лева поради скока на минималната работна заплата. Заплатите на личния състав са релативно минимални и на сестри, и на лекари. Това ни слага в извънредно усложнение, тъй като в случай че погледнете постройката – нямаме никакви пари за вложения за възстановяване въз основата. С тези 20 лв. такса на процедура ние балансираме на ръба да не банкрутираме.
На процедура ние вършим много сериозна отстъпка за хората с направление. Защото сега едно направление е 50 лева, а ние взимаме 20. Също по този начин има пациенти, които след 2-3 месеца идват на контролни прегледи и на други места отново би трябвало да отидат с посоки. Ние отново взимаме 20 лв.. Идват пациенти с 2-3 диагнози – на всички места по света отиваш с едно направление за една диагноза. Преглеждаме 2-3 диагнози, отделяме извънредно доста време за пациенти. Нашето заведение прави сложно обслужване на пациентите. Нито едно частно заведение не може да направи такова обслужване на пациентите в дерматологичната помощ, каквото ние вършим. Имаме микрологична лаборатория, венерологична, патохистологична, клинична лаборатория и други Да, когато пациент пристигна тук – заплаща някаква такса, само че аз считам, че тя е обществено обективна. И за лечебното заведение, и за пациентите.
- Как смятате, че би трябвало да се промени финансирането, с цел да отпадне този проблем с лабораторията и диагностично-консултативния блок?
- Има резистентен и нестабилен модел. В опазването на здравето всяка промяна на министър води до неясноти в бъдещето. За нас най-хубавият модел е да се направи такава законова смяна, че да може нашият диагностично-консултативен блок да работи със Здравната каса. Защото нас сега ни таксуват като болница, а ние сме нещо сред болница и център. Не сме доста огромно заведение и в случай че нашият консултативно-диагностичен център работи по Каса, ние ще спрем да работим с бланка 119. Тя е от Министерство на здравеопазването – за консултация. Имаме стотици такива месечно, за които никой нищо не праща. Отчитаме ги в Общината, тя ни подкрепя по малко, само че по закон няма опция, тъй като опонира на Закона за държавната помощ Общината да ни финансира.
Това е проблем, който виси от 2010 година Управителите преди мен и аз самият сме повдигали неведнъж въпроса. Писахме доста писма. Всичко е въпрос на политическа воля. За страдание. Трябва да се вземе генерално решение какво ще се прави с финансирането на лечебното заведение.
Най-чистият метод е диагностично-консултативния блок да подписа контракт с Касата, всеки ще си идва с направление, ще си заплаща 2.90 лева и казусът ще се реши. Постоянно хора стачкуват за какво взимаме 20 лева, само че това е, тъй като няма по какъв начин да оцелеем. През 2015 година, когато поех лечебното заведение, имахме закъснение от 4 неизплатени заплати на личния състав и хиляди левове задължения към компании.
- В момента какво е финансовото положение на Кожния диспансер?
- В момента имаме отговорности от към 15 000 лв.. Нямаме особени задължения. Състоянието ни е устойчиво. Сключихме контракт с Касата за скъпоструващи медикаменти, откъдето си прибавяме спомагателни доходи към бюджета. За нас 1000 лв. всеки месец са от голяма важност. Мъка е.
Ние нямаме пазарно финансиране. Ако ни създадат по Каса – ще сме на пазарен принцип, и тогава ще оцелеем. Гарантирам за това. Преглеждаме 19 000 пациенти годишно. Имаме име и обичаи, амбулаторията ни се усилва, макар тази такса. Имаме експерти с богат опит, специализанти. За страдание, казусът с финансирането не намира решение през следните 15 години. А това е доста дълъг интервал.
- Получавате ли отговор от институциите по какъв начин ще бъде решен казусът с финансирането?
- За страдание, няма безапелационен отговор. Никой на равнище министерство не поема отговорност. Общината няма какво да направи, тъй като няма механизми. Подпомага ни и ние съществуваме в този тип, за което сме признателни. Никой не дава отговор или разновидности – финансиране от министерството, от Касата или да си я караме по същия метод. Или какво въобще ще става с това лечебно заведение, което е от огромно значение освен за Пловдив. Обслужваме хора от други области – Хасково, Ямбол, Кърджали, Смолян, Пазарджик, идват и от Северна България. Ние сме търсено лечебно заведение, само че, за жалост, с незаконово открито финансиране. По закон сме някак си изоставени. Защото правим интензивна лечебна активност, без да има правилник за това по какъв начин да получим финансиране за нея.
- Имате ли потребност от съоръжение, от още експерти?
- Нямаме потребност от експерти. От съвсем 2 години сме база за специализация и в този момент имаме четирима нови лекари специализанти, които съзнателно си правят работата. От съоръжение имаме потребност. Базата е остаряла, имаме една операционна, която желае ремонт и в допълнение може да ни вдигне приходите. Ето в този момент, тъй като ни е малко по-добро финансовото положение, купуваме един хематологичен анализатор за 20 000 лева Това ни е върхът на разноските за последните не знам какъв брой години.
Интензивната работа и тези 20 лв. ни разрешават да съществуваме. С тези контракти за медикаменти с Касата бюджетът се подвига с няколко хиляди лв. на месец, което е добре на годишна база, само че неприятното е, че заплатите стоят ниски. Сестринският личен състав е покрай пенсионна възраст, което апропо е навсякъде, и няма по какъв начин да притеглим по-млад личен състав, тъй като заплащането не е положително. Иначе работата е по-лека. Затова нямаме текучество.
- Какви са заплатите на сестрите?
- Брутните работни заплати на сестрите са от порядъка на 1500 лв., на лекарите – към 2000 лв.. Имаме лаборанти, санитари. Това е проблем. Откакто работя тук от 1998 година, постоянно това лечебно заведение е било на ръба на оцеляването. Всяка година ни закриваха, като се изключи последните 8 години, когато най-малко не ни закриват. Но няма и една стъпка в посока към решение на казуса.
Просто би трябвало механизъм за финансиране на нашата амбулаторна активност. Ако има финансиране, и постройката ще наподобява по различен метод. От 2010 година до момента сме получили 50 000 лв. за ремонт на постройката посредством дотация от общината. Имаме потребност от повече средства. Покривът тече. Оказа се, че нямаме архитектурни документи за постройката и не можем да аплайваме по разнообразни стратегии за финансираме. Има доста за възстановяване, само че е належащо стабилно финансиране, а не всяка година да се молим. Това уморява.
- Ще се явите ли още веднъж на идния конкурс за шеф?
- Да, считам да се явя. Положих доста старания за стабилизиране на здравното заведение и доста ще се веселя да има някакво развиване и да довърша този развой. И поради специализантите, и за бъдещето на това заведение, което има 50-годишна история и постоянно е било в интерес на популацията. Диагностицираме СПИН, заболявания, излъчени по сексуален път, гъбичките също са проблем, без нашето заведение няма да има такава диагностика на кожните заболявания в района. Много е комфортно да работиш на място, на което да разчиташ на други звена, които да ти оказват помощ диагностично. Имам желанието да опитам – все се надявам нещо да се промени.
Прочетете още
Разговаряме с доктор Костов за странната процедура пациенти с направление да заплащат такса от 20 лв., за финансовите проблеми на здравното заведение и бъдещето му.
- Д-р Костов, Кожният диспансер не получава финансиране от Здравната каса за прегледи, само че в това време взимате направления и таксувате тези пациенти с такса от 20 лв., до момента в който частният обзор е 60 лв.. На какво съображение?
- За пациентите без посоки е ясно – те заплащат такса от 60 лева Проблемът са другите пациенти с посоки. Преди години финансирането беше за минал пациент през отделението. От страната получавахме годишна дотация от порядъка на 600 000 лева, която за това време – 2009-2010 година беше много пари. От 2005 година отделението работи по Здравна каса и там пациентите не заплащат нищо. През 2010 година се взе решение, че не може да има двойно възнаграждение. Спряха ни финансирането от Министерство на здравеопазването и останахме на финансиране по Здравна каса. Финансирането от Здравното министерство ни покриваше и амбулаторната активност и тогава бяхме в едно чудно финансово състояние – имахме годишен бюджет от 1.1 млн. лв..
В един миг останахме с бюджет от 100-200 хиляди лв. годишно по Каса. Оттам нататък таксата се вдигаше от 3 на 5 и след това на 10 лв.. В момента, в който минималната работна заплата взе да нараства лавинообразно, нямаме финансиране отникъде. Управител съм от 2015 година и съгласно нас сме въвели един обективен обществен баланс. За пациентите, които са обезпечени и с направление, ние няма по какъв начин да получим пари и взимаме консултативна такса от 20 лева поради скока на минималната работна заплата. Заплатите на личния състав са релативно минимални и на сестри, и на лекари. Това ни слага в извънредно усложнение, тъй като в случай че погледнете постройката – нямаме никакви пари за вложения за възстановяване въз основата. С тези 20 лв. такса на процедура ние балансираме на ръба да не банкрутираме.
На процедура ние вършим много сериозна отстъпка за хората с направление. Защото сега едно направление е 50 лева, а ние взимаме 20. Също по този начин има пациенти, които след 2-3 месеца идват на контролни прегледи и на други места отново би трябвало да отидат с посоки. Ние отново взимаме 20 лв.. Идват пациенти с 2-3 диагнози – на всички места по света отиваш с едно направление за една диагноза. Преглеждаме 2-3 диагнози, отделяме извънредно доста време за пациенти. Нашето заведение прави сложно обслужване на пациентите. Нито едно частно заведение не може да направи такова обслужване на пациентите в дерматологичната помощ, каквото ние вършим. Имаме микрологична лаборатория, венерологична, патохистологична, клинична лаборатория и други Да, когато пациент пристигна тук – заплаща някаква такса, само че аз считам, че тя е обществено обективна. И за лечебното заведение, и за пациентите.
- Как смятате, че би трябвало да се промени финансирането, с цел да отпадне този проблем с лабораторията и диагностично-консултативния блок?
- Има резистентен и нестабилен модел. В опазването на здравето всяка промяна на министър води до неясноти в бъдещето. За нас най-хубавият модел е да се направи такава законова смяна, че да може нашият диагностично-консултативен блок да работи със Здравната каса. Защото нас сега ни таксуват като болница, а ние сме нещо сред болница и център. Не сме доста огромно заведение и в случай че нашият консултативно-диагностичен център работи по Каса, ние ще спрем да работим с бланка 119. Тя е от Министерство на здравеопазването – за консултация. Имаме стотици такива месечно, за които никой нищо не праща. Отчитаме ги в Общината, тя ни подкрепя по малко, само че по закон няма опция, тъй като опонира на Закона за държавната помощ Общината да ни финансира.
Това е проблем, който виси от 2010 година Управителите преди мен и аз самият сме повдигали неведнъж въпроса. Писахме доста писма. Всичко е въпрос на политическа воля. За страдание. Трябва да се вземе генерално решение какво ще се прави с финансирането на лечебното заведение.
Най-чистият метод е диагностично-консултативния блок да подписа контракт с Касата, всеки ще си идва с направление, ще си заплаща 2.90 лева и казусът ще се реши. Постоянно хора стачкуват за какво взимаме 20 лева, само че това е, тъй като няма по какъв начин да оцелеем. През 2015 година, когато поех лечебното заведение, имахме закъснение от 4 неизплатени заплати на личния състав и хиляди левове задължения към компании.
- В момента какво е финансовото положение на Кожния диспансер?
- В момента имаме отговорности от към 15 000 лв.. Нямаме особени задължения. Състоянието ни е устойчиво. Сключихме контракт с Касата за скъпоструващи медикаменти, откъдето си прибавяме спомагателни доходи към бюджета. За нас 1000 лв. всеки месец са от голяма важност. Мъка е.
Ние нямаме пазарно финансиране. Ако ни създадат по Каса – ще сме на пазарен принцип, и тогава ще оцелеем. Гарантирам за това. Преглеждаме 19 000 пациенти годишно. Имаме име и обичаи, амбулаторията ни се усилва, макар тази такса. Имаме експерти с богат опит, специализанти. За страдание, казусът с финансирането не намира решение през следните 15 години. А това е доста дълъг интервал.
- Получавате ли отговор от институциите по какъв начин ще бъде решен казусът с финансирането?
- За страдание, няма безапелационен отговор. Никой на равнище министерство не поема отговорност. Общината няма какво да направи, тъй като няма механизми. Подпомага ни и ние съществуваме в този тип, за което сме признателни. Никой не дава отговор или разновидности – финансиране от министерството, от Касата или да си я караме по същия метод. Или какво въобще ще става с това лечебно заведение, което е от огромно значение освен за Пловдив. Обслужваме хора от други области – Хасково, Ямбол, Кърджали, Смолян, Пазарджик, идват и от Северна България. Ние сме търсено лечебно заведение, само че, за жалост, с незаконово открито финансиране. По закон сме някак си изоставени. Защото правим интензивна лечебна активност, без да има правилник за това по какъв начин да получим финансиране за нея.
- Имате ли потребност от съоръжение, от още експерти?
- Нямаме потребност от експерти. От съвсем 2 години сме база за специализация и в този момент имаме четирима нови лекари специализанти, които съзнателно си правят работата. От съоръжение имаме потребност. Базата е остаряла, имаме една операционна, която желае ремонт и в допълнение може да ни вдигне приходите. Ето в този момент, тъй като ни е малко по-добро финансовото положение, купуваме един хематологичен анализатор за 20 000 лева Това ни е върхът на разноските за последните не знам какъв брой години.
Интензивната работа и тези 20 лв. ни разрешават да съществуваме. С тези контракти за медикаменти с Касата бюджетът се подвига с няколко хиляди лв. на месец, което е добре на годишна база, само че неприятното е, че заплатите стоят ниски. Сестринският личен състав е покрай пенсионна възраст, което апропо е навсякъде, и няма по какъв начин да притеглим по-млад личен състав, тъй като заплащането не е положително. Иначе работата е по-лека. Затова нямаме текучество.
- Какви са заплатите на сестрите?
- Брутните работни заплати на сестрите са от порядъка на 1500 лв., на лекарите – към 2000 лв.. Имаме лаборанти, санитари. Това е проблем. Откакто работя тук от 1998 година, постоянно това лечебно заведение е било на ръба на оцеляването. Всяка година ни закриваха, като се изключи последните 8 години, когато най-малко не ни закриват. Но няма и една стъпка в посока към решение на казуса.
Просто би трябвало механизъм за финансиране на нашата амбулаторна активност. Ако има финансиране, и постройката ще наподобява по различен метод. От 2010 година до момента сме получили 50 000 лв. за ремонт на постройката посредством дотация от общината. Имаме потребност от повече средства. Покривът тече. Оказа се, че нямаме архитектурни документи за постройката и не можем да аплайваме по разнообразни стратегии за финансираме. Има доста за възстановяване, само че е належащо стабилно финансиране, а не всяка година да се молим. Това уморява.
- Ще се явите ли още веднъж на идния конкурс за шеф?
- Да, считам да се явя. Положих доста старания за стабилизиране на здравното заведение и доста ще се веселя да има някакво развиване и да довърша този развой. И поради специализантите, и за бъдещето на това заведение, което има 50-годишна история и постоянно е било в интерес на популацията. Диагностицираме СПИН, заболявания, излъчени по сексуален път, гъбичките също са проблем, без нашето заведение няма да има такава диагностика на кожните заболявания в района. Много е комфортно да работиш на място, на което да разчиташ на други звена, които да ти оказват помощ диагностично. Имам желанието да опитам – все се надявам нещо да се промени.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ